Премиери

БРАЧНАТА ИЛЮЗИЯ

от Ерик Асус

---

превод: Снежина Здравкова

Постановъчен екип:

режисьор: БОЙКО ИЛИЕВ

С участието на:

ЕЛЕНА ПЕТРОВА, МАРИУС ДОНКИН, ВАЛЕНТИН ТАНЕВ 

„Винаги е рисковано, да не казвам, че не е препоръчително, да хванеш съпруга или съпругата си за довереник. Искреността като основа на хармонията в двойката е измама. Вземете Жана и Максим, двама от героите на тази пиеса. След няколко години щастлив брак те решават да си признаят някои дребни отклонения. Това е началото на едно сериозно преосмисляне, на законни подозрения, на обвинения от всякакъв характер, на непоносими ревности. Никоя лъжа не е без последствие, никоя истина  не е безопасна. Всъщност, доверието трябва да остане илюзия. Това несъмнено е елементарното условие за спокойствието в семейството.”  Ерик Асус по повод представяне на пиесата му „Брачната илюзия”.
Ерик Асус, макар че е известен и търсен сценарист (между сценариите му са и филмите от 2010 год. „Безсмъртният”, „Два дни за убиване”, „Туристите”),  дебютира с радиопиеси за Франс Ентер.
Роден в Тунис, идва в Париж много млад и започва кариерата си като автор на радиопиеси. Между 1983 и 1987 създава 24 пиеси за Франс Ентер, с което пробива в киното, в телевизията и в театъра.

СИБИР

от Феликс Митерер

---

превод: Владко Мурдаров

Постановъчен екип:

режисьор: ВЕСЕЛИН ДИМОВ; сценография: ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ; музикална среда: ТОДОР СТОЯНОВ 

С участието на:

 ИВАН НЕСТОРОВ, ИРИНА ГОЛЕВА 

„Степента на развитието на една цивилизация се измерва в отношението към възрастните хора”. В една тъмна нощ, тайно, за да не видят съседите, господин Шуле е изпратен във високотехнологичен старчески дом. Изповедта на едно ,,старо куче” и посещението на президента на републиката... 

Феликс Митерер (р. 1948 година в Тирол, Австрия) е драматург, актьор, сценарист и режисьор, един от най-успешните и продуктивни съвременни немскоезични писатели, носител на множество европейски литературни награди. Автор е на над 20 пиеси, сред които ,,Сибир" е най-поставяната. Живее в Ирландия. В театралния свят на Митерер няма табута и често пиесите му предизвикват скандали и бурни обществени дебати.

Спектакълът е реализиран с подкрепата на Министерство на културата и Австрийско посолство – София. 

СМЪРТТА НА ТЪРГОВСКИЯ ПЪТНИК

от Артър Милър

---

превод: Илия Люцканов

Постановъчен екип:

режисьор: БОРИСЛАВ ЧАКРИНОВ; сценография и костюми: ЧАЙКА ПЕТРУШЕВА; музика: АСЕН АВРАМОВ

С участието на:

ИВАЙЛО ХРИСТОВ, ЖОРЕТА НИКОЛОВА, КАЛИН ЯВОРОВ, ХРИСТО ЧЕШМЕДЖИЕВ, ПАРАСКЕВА ДЖУКЕЛОВА, МАРИН ЯНЕВ, ПЕТЪР ПОПЙОРДАНОВ, ВАЛЕНТИН БАЛАБАНОВ, СТЕФАН КЪШЕВ, СТОЯН ПЕПЕЛАНОВ, МАРТА КОНДОВА, ИЛИАНА КОДЖАБАШЕВА, ВАЛЕРИ ЙОРДАНОВ 

Първата премиера на „Смъртта на търговския пътник” на сцената на Народен театър „Иван Вазов” е на 4 март 1964 г. с участието на Апостол Карамитев в ролята на Биф и на Таня Масалитинова в ролята на Линда. Постановката е на Николай Люцканов.

АЗ СЪМ ЕМОЦИОНАЛНО СЪЗДАНИЕ

от Ева Енслър

---

превод: Харалампи Аничкин

Постановъчен екип:

режисьор: МАРИЙ РОСЕН; сценография и костюми: ПЕТЯ БОЮКОВА; музика: МАРТИН КАРОВ  

С участието на:

ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА, БИЛЯНА ПЕТРИНСКА, СТЕФАНИЯ КОЛЕВА, КАРЛА РАХАЛ, ХРИСТО ТЕРЗИЕВ  
Аз съм емоционално създание.
Нещата не ми се случват
като интелектуални теории или строго оформени идеи.
Те пулсират през моите органи и нозе
и изгарят ушите ми.

Ева Енслър е световноизвестен автор на бестселъри и признат драматург, чиито произведения за сцена  „Монолози за вагината”, „Необходими мишени” и „Доброто тяло” се играят в цял свят.

Ева Енслър скандализира света с безпощадната откровеност, с която говори за проблемите на модерните жени. Американската писателка не се страхува да обсъжда лицемерието и клишетата, които все още обсебват много хора и ги правят нещастни. Тя не се поколеба дори да назове една от пиесите си „Монолози за вагината” и да основе движението V-Day, чиято цел е прекратяване на насилието над жени. „Аз съм емоционално създание” разказва истории, вдъхновени от живота на момичета от всички краища на земното кълбо. Прекосявайки цял един свят от теми и емоции, техните гласове звучат изпълнени с гняв, жизнерадост, нежност, ирония, обърканост и интелигентност.

Героините й са американско момиче, притискано от съученичките си; тийнейджърка с анорексия, която яде все по-малко и по-малко; девойка от племето Масаи; българско момиче – секс робиня на петнайсет години; млада китайка, която работи в производството на куклите Барби; иранска студентка; бременно момиче пред решение дали да задържи бебето си...

Чрез изповеди, поезия, въпроси и факти пред нас се очертава единния портрет на момичетата по света: тяхната издръжливост, тяхното непокорство, тяхната болка, техните страхове, техните тайни и техните завоевания. „Аз съм емоционално създание” е призив, равносметка, откровение.

БАЩАТА

от Аугуст Стриндберг

---

превод: Васа Ганчева

Постановъчен екип:

постановка: ЙОСИФ СЪРЧАДЖИЕВ; сценография и костюми: ПЕТЪР МИТЕВ; звукооформление: СЛАВ БИСТРЕВ

С участието на:

ВАЛЕНТИН ГАНЕВ, МАРИЯ КАВАРДЖИКОВА, ИЛИАНА КОДЖАБАШЕВА, ЙОСИФ ШАМЛИ, ЮЛИАН ВЕРГОВ, ВЯРА ТАБАКОВА, ВАСИЛ ДРАГАНОВ  

По времето, когато Стриндберг пише пиесата, настъпват промени в брака му със Сири фон Есен. Ситуациите в пиесата напомнят за това, което се случва в разпадащия му се семеен живот. 

В центъра на пиесата е конфликтът между Капитана и съпругата му Лаура. Герой от войната и уважаван учен, Капитанът е на нож със съпругата си, заради дъщеря им Берта, която той иска да възпита в дух на атеизъм далеч от семейния градски дом.

Майката обаче желае друга съдба за дъщеря си  и настоява тя да стане художничка. По онова време законът в Швеция е на страната на майката и нейните желания. Лаура обвинява съпруга си, че е душевно болен и започва тайно да разпространява този слух до всичките им познати. За да го подлуди окончателно, подхвърля идеята, че Берта не е негова дъщеря, крие кореспонденцията му, опитвайки се да провали научната му кариера, прогонва стария семеен лекар и лъже новия за лудостта на съпруга си…

Режисьорът за пиесата: 

,,Когато за пръв път прочетох ,,Бащата”, със сигурност не съм си давал сметка за обема на трагиката в тази потресаваща драма. Човекът – това божествено творение, дарено с вдъхновение и непрестанно стремление, с чар и артистичност, – е подложен от Стриндберг на безмилостен анализ.

Крехки и раними, нафантазирани и страшни, героите на пиесата водят битка на живот и смърт – събрани в едно пространство без изход за бягство, без никаква възможност за преструвка и подгонени между четири стени от камшиците на най-глъбинните си страсти и бесове. Стриндберг прониква до самите недра на подсъзнанието, където надмощието, победата чрез съкрушително унижаване на другия човек е равнозначно на оцеляване.

Откритието, че и най-трогателните, най-,,невинните” човеци се зареждат с радост и жизненост пред лицето на поваления себеподобен, би трябвало да шокира и да оставя горчив послевкус ,,след падането на завесата”.

Излишно е да формулирам посланието на представлението тук. Светът, който ни заобикаля днес и в който сме ,,невинни” участници, е достатъчен.”

Йосиф Сърчаджиев

Наградите "Икар 2011"

На тържествена церемония тази вечер бяха връчени тазгодишните театрални награди "Икар". Датата на събитието не бе избрана случайно - тя съвпада с Международния ден на театъра - 27 март и 90-годишнината на Съюза на артистите в България.

Церемонията бе водена от Ирмена Чичикова и Теодор Елмазов.
Почетни награди бяха връчени на роднините на починалите актьори Андрей Баташов и Петър Гюров.
Тодор Колев и Панайот Добрев получиха награда за цялостен принос съответно за театрално и куклено изкуство.
Министърът на културата Вежди Рашидов връчи на Народния театър и Пловдивския куклен театър награди за най-успешен сезон.
Кметът на София Йорданка Фандъкова връчи наградата за "Най-добър спектакъл" на "Нордост".
Стефан Москов бе отличен за режисура за „Сирано дьо Бержерак”.
"Главна мъжка роля" отиде при Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”. Пламен Манасиев за ролята на Глигор в „Суматоха" и Деян Донков за ролята на Сирано в „Сирано дьо Бержерак” също бяха номинирани.
За "Главна женска роля" бе наградена Ирини Жамбонас за ролята на Ремей в „Канкун”, в конкуренция с Ангелина Славова за ролята на Олга в „Нордост” и Ивана Папазова за ролята на Ева в „Есенна Соната”.
Победител тази година в категорията "Поддържаща мъжка роля" е Иван Бърнев за ролята на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо”. Борислав Веженов за ролята на Андрей Прозоров в „Три сестри" и Владимир Карамазов за ролята на Кристиян в „Сирано дьо Бержерак бяха другите номинирани в категорията.
Цветана Манева спечели наградата за "Поддържаща женска роля" за ролята на Клитемнестра в „Електра”. Останалите номинирани бяха Гергана Кофарджиева за ролята на Щиглеца и жената над 70-те в „Преди/След” и Христина Караиванова за ролята на Баба Кера в „Балкански синдром”.
Награда за дебют получи Павлин Димитров за ролята на Обичащия в "Първа любов".
Александър Деянов и Мария Илчева бяха наградени за музикалното оформление на „Ноктюрно – от прахта до сиянието”.
Тази година номинация за драматургичен текст липсва, което журито обясни с факта, че текстът за театър не може да следва времеви рамки.
Призът в категотия "Куклено изкуство" отиде при Рим Ямамура за сценография на спектакъла "Цар Шушимига".
За "Вариететно изкуство" бе отличен спектакълът "Легендата Мистър Сенко".
Енчо Кирязов получи приза за "Цирково изкуство".
Александър Воронов бе отличен за дублаж на сериала "Щури съседи".
В категория "Критически текст" наградата отиде при Ина Божидароваза книгата „Драматургичната адаптация (от драматизация към постмодерен текст за сцена)”.

МУЗЕЙ

Музеят на Народен театър “Иван Вазов” се помещава на V етаж в административната част от сградата на театъра.

Той е отворен от вторник до петък: сутрин от 9.00 до 12.30 и следобед от 14.00 до 16.30 часа.

Идеята на видния учен проф. Иван Шишманов, министър на просвещението в началото на ХХ век за създаване на музея е безрезервно подкрепена от Иван Вазов, Васил Кирков, Иван Попов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Гено Киров, Христо Ганчев, Атанас Кирчев и други крупни фигури от националната ни култура. Още по време на строежа на сградата на Народния театър (открита през януари 1907 г.) проф. Шишманов задължава управлението на театъра да се погрижи да създаването на музей, в който да се съхраняват материали, показващи развитието на първия театър на България. Но по различни причини идеята се осъществява чак през 1923 г., когато министърът на просвещението проф. Стоян Омарчевски издава заповед за създаването на Музей на Народния театър. Пожарът през февруари с. г. отново отлага създаването на музея. Едва през 1929 г., когато е открита възстановената сграда на Народния театър, Музеят на Народния театър започва реално да съществува. Фондът на Музея започва да се оформя чрез дарения, откупки, материали, постъпващи от художествено-творческия и административния състав на театъра.

В Музея на Народния театър се съхраняват:
1. Протоколи от Артистичния, Директорския, Художествения и Режисьорски съвет.

2. Материали от гостуванията на Народния театър “Иван Вазов” в чужбина - отзиви, поместени в нашия и чуждия печат, снимки, програми, афиши, доклади от директори и режисьори.

3. Документация за турнетата на Народния театър из страната.

4. Материали за гостувания на чужди театри на сцената на Народния театър “Иван Вазов” - програми от спектаклите, афиши, рецензии в периодичния печат, брошури за дейността на гостуващия театър, стенографски протоколи от пресконференции, приветствия на български актьори към техните колеги и др.

5. Материали за юбилеите на Народния театър - афиши, програми, укази за награждавания, приветствия, поздравителни писма, телеграми, списъци, слова, изрезки от наши и чужди вестници, отразяващи тези големи културни събития, албуми със снимки, подаръци от наши и чужди театри - книги, сувенирни предмети и т. н.

6. Материали от участието на Народния театър на национални прегледи на българската драма и театър, фестивали и др. – афиши, плакати, програми, статии, брошури, грамоти, списъци на журито и др.

7. Материали за международната дейност на театъра - доклади от творчески командировки и специализации на видни български режисьори и актьори, договори за сътрудничество, протоколи от срещи, поздравителни писма.

8. Материали от управленско-административната и обществена дейност на театъра, свързана с творческата работа на състава му - диспечерски дневници, рецензии на Литературното бюро, грамоти, дипломи, отличия, договори за сътрудничество, предложения за награждавания на артисти, драматурзи, режисьори, художници със звания, ордени, медали и други отличия.

9. Творчески досиета на директори, драматурзи, художници, режисьори и актьори на Народния театър “Иван Вазов”. Събират се биографични данни, списъци на роли, интервюта, спомени, рецензии за актьори, режисьори. Материали, писани от творците. Некролози, надгробни слова.

10. Mатериали за строежа и реконструкциите на сградата-писма, чертежи, снимки.

11. Материали по програмно-репертоарната дейност - седмични и месечни афиши, афиши и плакати на премиерни постановки, за обществени дебюти, програми от спектаклите.

12. Oтзиви и рецензии за наши постановки.

13. Материали по финансово-счетоводната дейност на театъра.

14. Видео и магнетофонни записи, грамофонни плочи с изпълнения на водещи артисти на театъра.

15. Снимки на актьори, директори, драматурзи, режисьори, художници - индивидуални и групови.

16. Снимки от постановки на Народния театър - от създаването му до наши дни; сценографски проекти за декори; скици за костюми.

17. Бюстове на творци от театъра, посмъртни маски, картини и портрети, костюми, макети и др.

Музеят подготвя експозиции на различни теми и юбилеи из фоайетата на театъра. Някои от изложбите са съвместна дейност с Националния исторически музей, Националния литературен музей и други софийски и извънстолични музеи и други културни институти.

Музеят активно сътрудничи на електронни медии и печатни издания при отразяването на дейността на театъра и особено на неговото минало.

БИБЛИОТЕКА

Библиотеката на Народен театър “Иван Вазов” се помещава на ІV етаж в административната част от сградата на театъра.

Специализирана е в областта на театъра. Фондът й наброява близо 14 000 библиотечни единици и включва книги, циклостилни, машинописни и дори ръкописни издания в областта на историята и теорията на театъра, на театралната критика, литературоведски изследвания, албуми с репродукции, художествена литература, както и ограничен брой периодични издания в областта на културата и сценичните изкуства (пълно течение на сп. “Театър”, почти пълно течение на вв. “Народна култура” и “Култура” и др.)

Основно място в библиотеката заемат драматургичните произведения. Тук могат да бъдат разгледани работните екземпляри на много от поставяните в Народния театър пиеси, и много други класически и съвременни творби.

В процес на изграждане са електронен каталог на библиотечния фонд и поспектаклов архив (включващ програми, плакати, афиши, снимки, отзиви и др. за всеки отделен спектакъл). Попълва се и видеоархива на театъра.

Работата на библиотеката е тясно свързана с художествената дейност на Народния театър. От нейните услуги се ползват служителите на театъра, както и всички членове на творческите екипи на новите постановки в театъра. Външни читатели могат да ползват библиотечни материалите само на място – в читалнята. Тук те могат да получат различни справки по репертоара на Народния театър, да прочетат на място новопоставяните в театъра пиеси, да прегледат актуалните пресдосиета на спектаклите, както и да ползват Интернет.

НОМИНАЦИИ ЗА „АСКЕЕР” 2011

Сред постановките с най-много номинации за наградите „Аскеер” тази година са постановките „Сирано дьо Бержерак” и „Август в Оклахома” на Народен театър „Иван Вазов”. 

 

Деян Донков е номиниран за главна мъжка роля за ролята си в постановката на Стефан Москов „Сирано дьо Бержерак”. Негов конкурент в същата категория е отново актьор от трупата на Народния театър – Валентин Ганев, за ролята си на Капитанът в ,,Бащата" от Стриндберг, поставена от Йосиф Сърчаджиев на Камерна сцена в Народния театър. 

 

За водеща женска роля е номинирана актрисата Бойка Велкова за ролята си на Вайлет в „Август в Оклахома”, реж. Ясен Пеянков, отново спектакъл на НТ „Иван Вазов”. 

 

За поддържаща мъжка роля две от трите номинации са съответно за Владимир Карамазов и ролята му на Кристиан дьо Новилет в постановката на Москов „Сирано дьо Бержерак”; и Иван Бърнев за ролята му на Били Бибит в „Полет над кукувиче гнездо” на Морфов. Същият спектакъл има номинация и за режисура на Александър Морфов. 

 

За поддържаща женска роля е номинирана Радена Вълканова за ролята на Барбара Фордъм в „Август в Оклахома” от Трейси Летс, постановка на Ясен Пеянков. 

 

Номинации за спектакъла ,,Сирано дьо Бержерак": 

- номинация за сценография на Чавдар Гюзалев; 

- номинация за костюмография за Свила Величкова; 

- номинация за театрална музика на Антони Дончев; 

- номинация за режисура на Стефан Москов; 

- номинация за най-добър спектакъл. 

Исторически поглед

В своята вече повече от 100-годишна история Народният театър “Иван Вазов” се е утвърдил не само като първата театрална сцена на България, но и като жив, активно търсещ и мащабно работещ театър, изпълнен със съзнанието за своята важна мисия на национален културен институт. Историята на театъра е богата, интересна, контрастна в своите възходи и кризи, но винаги здраво свързана със същностните промени и насоки в развитието на националната култура и изкуство.

Летоброенето на Народния театър "Иван Вазов" започва от 1904 г., когато драматичната трупа "Сълза и смях" приема името "Български народен театър". Шест години преди това след решение на Народното събрание се създава фонд за събиране на средства за построяване на театрална сграда. Проектирането и е поверено на виенските архитекти Х. Хелмер и Ф. Фелнер - най-известните по това време имена в тази област на строителството, проектирали опери и театри във Виена, Прага, Будапеща, Одеса, Загреб, Висбаден и много други градове.

Откриването на новопостроената сграда става на 3 януари 1907 г. Главен режисьор на театъра е Йозеф Шмаха.

Към основоположниците на театъра принадлежат актьорите Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Вера Игнатиева, Златина Недева, Иван Попов, Гено Киров, Елена Снежина, Теодорина Стойчева и др.

През 1908 г. за директор е назначен Пенчо Славейков. Макар да остава на тази длъжност само една година, високата му взискателност по отношение на репертоара и сценичната реализация става отправна точка в по-нататъшното развитие на театъра.

За драматур Пенчо Славейков назначава Пейо Яворов, който до трагичното си ослепяване през 1913 г. продължава линията на висока взискателност при по-нататъшното изграждане на все още младия творчески институт.

Значителна част от артистите в трупата са възпитаници на руската театрална школа, други са получили театрално образование в средноевропеските страни. Специално внимание театърът отделя на българската драматургия, заедно с това сцената му е отворена за всичко ново и значително в европейските театрални метрополии. Показвайки се неподвластен на консервативното мислене, през 1920 г. артистичният съвет дава възможност на наскоро завърналия се от Берлин поет Гео Милев за режисьорски дебют с "Мъртвешки танц" на Стриндберг в духа на експресионизма.

През 1923 г. по време на юбилейни тържества на сцената избухва пожар, който се прехвърля в зрителната зала и унищожава цялата сграда. Тя е възстановена през 1929 по проект на немския архитект Мартин Дюлфер.
Значително място в историята на Народния театър има Владимир Василев, който между 1923 и 1939 г. с няколко прекъсвания е негов директор. Една от заслугите му е назначаването през 1925 г. на актьора от Московския художествен театър Николай О. Масалитинов за главен режисьор на театъра. Със задълбочената си работа над творбите на Йордан Йовков, Ст. Л. Костов, Рачо Стоянов и други автори той има големи заслуги за развитието на българската драматургия. В откритата през 1925 г. школа към театъра той възпитава ново талантливо поколение артисти.
През 20-те и 30-те г. в актьорския състав на театъра се включват Владимир Трандафилов, Зорка Йорданова, Марта Попова, Георги Стаматов, Иван Димов, Константин Кисимов, Невена Буюклиева, Петя Герганова, Никола Икономов, Борис Михайлов, Олга Кирчева, Ирина Тасева, Ружа Делчева и др. По същото време в театъра активно работи и режисьорът Хрисан Цанков - ученик на Макс Райнхард, който следва линията на модерния западноевропейски театър. Значителен принос в развитието на сценографията имат художниците Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Иван Милев.
Въпреки идеологическия надзор и стремежа изкуството да бъде подчинено на догмите на така наречения социалистически реализъм в Народния театър и след 1944 г. се създават постановки на високо художествено равнище, най вече по творби на класическата световна и българска драматургия /"Фуенте Овехуна" от Лопе де Вега", пост. Стефан Сърчаджиев, "Дванайсeта нощ" от Шекспир, пост. Филип Филипов, "Дачници от М. Горки, пост. Борис Бабочкин, "Дон Карлос" от Фр. Шилер, постановка Кръстьо Мирски, "В полите на Витоша" от П. К. Яворов, пост. Ст. Сърчаджиев, "Хенри IV" от Л. Пирандело, пост. Енчо Халачев. С успех се играят и съвременни автори /"Иван Шишман" от Камен Зидаров, пост. Николай Люцканов, "Смъртта на търговския пътник," и "Цената" от Артър Милър, пост. Моис Бениеш, "Опит за летене" от Йордан Радичков, пост. Младен Киселов, "Последен срок" от Валентин Распутин, пост. Крикор Азарян/. Театърът продължава да има силна актьорска трупа, водещи фигури в която са Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Славка Славова, Мила Павлова, Андрей Чапразов, Рачко Ябанджиев, Асен Миланов, Спас Джонев, Апостол Карамитев, Йордан Матев, Стефан Гецов, Любомир Кабакчиев и др.
Тъй като възстановяването на сградата след тежките поражения от бомбардировките по време на Втората световна война става твърде набързо, от 1971 до 1975 г. е извършена основна реконструкция и модернизация.
От 1990 до 1999 г. директор на театъра е проф. Васил Стефанов. В резултат на демократичните промени театърът установява безпрепятствено връзки със сцените в другите европейски страни. Участва в театралните фестивали БИТЕФ, Бонско биенале "Нови пиеси от Европа", НЕТ (Москва) и много други. Към най-успешните постановки през това десетилетие принадлежат: "Цената" (А. Милър)" и "Човекът, който прави дъжд" (Р. Неш) на Леон Даниел, "Лоренцачо" ( А. дьо Мюсе) на Маргарита Младенова, "Дон Кихот" (по Сервантес), "Бурята" (Шекспир) и "На дъното" (по М. Горки) на Александър Морфов, "Великденско вино" (К. Илиев) на Иван Добчев.

През 2000 г. артистичен директор на Народния театър става Александър Морфов, а от февруари 2003 г. проф. Васил Стефанов отново поема ръководството му.

Понастоящем Народният театър разполага с модерно съоръжена голяма сцена и зрителна зала със 750 места, камерна зала със 120 места и сцена на четвъртия етаж със 70 зрителски места.

Народният театър „Иван Вазов“ е най-старият и най-авторитетен театър в България след Освобождението, той е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“,  която от 1904 г. се нарича Български народен театър.